Постинг
10.06.2008 22:07 -
Шофьорите са като ято...
Автор: lasombra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1950 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2008 22:09
Прочетен: 1950 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 10.06.2008 22:09
Досега не бях регистрирал кола в КАТ. Странно, но факт. Служебните камиони не съм ги регистрирал аз, а семейният дръгел (за несведущите, "дръгел" означава "МПС чието единствено техническо достойнство е че не се разпада в движение") е на името на баща ми, защото той е с група инвалидност. Но преди няколко дена сестра ми си купи кола и ме помоли да отида с нея в КАТ, защото тя се притеснява да кара по задръстванията. Естествено, съгласих се. Винаги съм бил услужлив, а и исках да видя каква е тази сложна и загадъчна процедура, за която никой не смее да намекне по друг начин, освен с плах поглед и тих стон.
Изкъпан и обръснат, в 8:30 свалих Фиестата от автовоза и я отправих към заветното място. Нямаше опашка и гордо паркирах звяра зад едно Рено, след което отидох да си взема кафе. Известно време нямаше никакво движение, но тъкмо когато палех втората цигара с кафето си, настъпи радостна суматоха. Петте или шест коли пред мен се понесоха и аз ги последвах, изпълвайки се с недоумение пред постоянните оплаквания от работата на тази почтена институция; този бисер в короната на изпълнителната власт. Ударих спирачки пред входа и със сестра ми се наредихме на опашката за подаване на молби.
Тук за пръв път усетих нещо нередно. Докато хората кротичко чакаха на опашката, охранителят-пенсионер пропускаше други, широко усмихвайки се. За момент си помислих, че ще започне да прави поклони, но дотам не се стигна. Някъде около половин час след като се бяхме наредили, пристигна един извънредно любезен майор (до момента той се бе наслаждавал на чистия въздух под козирката, без да даде и намек за някакви служебни задължения), който с широка усмивка обяви, че трябвало да се въоръжим с търпение, защото "системата не работела". Въоръжихме се. Изминаха около 2 часа докато оправят "системата" и още половин за да ни дойде реда. Ако следите хронологията, часът беше 12. Докато сестра ми се редеше, на мен ми се наложи да вкарам колата в пункта за прегледи, за да не пречи на колосалната опашка, събрала се зад нас. Широкият двор се изпълни с автомобили, паркирани на 5 сантиметра един от друг.
Попитах хората на 8-ми канал, където ни бяха насочили, какъв е реда. Казаха, че щом им донесат документите от отдела за молби, те ще почнат да извикват. Да де, ама документи няма-а-а-а! Държавните служители седяха, драпайки се между краката, без да правят нищо особено. Междувременно мина една кола -- не знам как документите й се бяха озовали при техниците -- и се убедих, че десетгодишно дете с малко над средната интелигентност може да свърши работата, която вършеха техниците. Явно тези хора взимат пари за да осветят с фенерче номера на двигателя, да го сравнят с този в документите, след което да се убедят че щом шофьорът натисне спирачката стрелката на стенда отива над 1.5. Не знам дали децата са интелигентни, или техниците са назначени по програма за социална адаптация на хора с мозъчни увреждания, но факт е, че това е всичко, което правят.
Както и да е, документите дойдоха в 12:30, и пристигането им напомни на техниците, че е време за обедна почивка. Навярно задниците им се бяха схванали от два часа и половина седене без работа на тесните и неудобни столове (нали не сте забравили, че "системата" не работеше?), та решиха да похапнат. Заслужената им с тежък труд почивка продължи един час, през който успях да установя, че покрай реката са засадили тополи -- много благоприятно за алергията ми обстоятелство. Почвам да кихам само като си спомня.
Нейсе, започнаха да приемат. Не викаха никого, хората сами се бутаха и си казваха имената. На 5-тата кола ми стана ясно, че ако чакам да ме викнат, ще прекарам рождения си ден там. Качих се във Фиестата и използвайки малките й размери и факта, че онзи зад мен явно си бе намерил книжката в пакет зрънчовци, се вмъкнах в халето. Казах името на сестра ми, и очилатият дядка (много мил човечец, олицетворение на сърдечността, трябваше да го помоля за кичур от косата му за спомен) заяви че нямало документи на това име. Изкарах колата и пак я прекарах на опашката, докато сестра ми отиде да види къде са се загубили пустите му документи.
Междувременно аз отидох при добрия дядо и въпреки протестите му разрових купчината регистрационни бланки. Естествено, намерих тази на сестра ми. Най-отдолу. Попитах го защо ме е излъгал, на което той отговори че не я е видял. На въпроса ми за какво тогава му дават пари, щом е кьорав като прилеп отказа да отговори. Както и да е, качих се в колата и -- напук на изявлението му, че трябвало да чакам да ме повикат -- с мръсна газ я прекарах пред един Мерцедес със сини светлини на радиатора. Абе кой им дава книжки на тия с правителствените коли? Не съм виждал по-вързан човек от шофьора на въпросния Мерцедес. С три маневри зави на място, където нормалните хора могат да обърнат 30-тонен камион.
Както и да е, спрях на стенда за спирачките. Онзи се опита да намекне че не са ме поканили, а в отговор аз го дарих с най-очарователната си усмивка. Докато пробвахме спирачките, дойде по-младият му колега и каза, че номерата на двигателя и шасито не били проверени. Направих се на глух и изкарах Фиестата от халето, съпроводен от крясъците на добрия дядо. Получи се идеално, защото подът на халето е покрит с теракота и гумите изсвириха много зверски. Много ми дожаля за бедния човечец, гледайки го да куцука в огледалото, но аз съм зодия Рак. Много сме добри, но един път ядосаш ли ни, се колебаем единствено как да отмъстим, а не дали да отмъстим изобщо.
Нататък нещата се развиха по-бързо и в крайна сметка в 14:30 -- 6 часа по-късно -- гордо напуснахме района на КАТ. Съвестните служители на службата продължиха напрегнатия си работен ден, преодолявайки безброй несгоди в изпълнение на своята мисия -- да предложат качествено и бързо обслужване на гражданите, осугиряващи парите за заплатите им, с които едвам се изхранват.
Изкъпан и обръснат, в 8:30 свалих Фиестата от автовоза и я отправих към заветното място. Нямаше опашка и гордо паркирах звяра зад едно Рено, след което отидох да си взема кафе. Известно време нямаше никакво движение, но тъкмо когато палех втората цигара с кафето си, настъпи радостна суматоха. Петте или шест коли пред мен се понесоха и аз ги последвах, изпълвайки се с недоумение пред постоянните оплаквания от работата на тази почтена институция; този бисер в короната на изпълнителната власт. Ударих спирачки пред входа и със сестра ми се наредихме на опашката за подаване на молби.
Тук за пръв път усетих нещо нередно. Докато хората кротичко чакаха на опашката, охранителят-пенсионер пропускаше други, широко усмихвайки се. За момент си помислих, че ще започне да прави поклони, но дотам не се стигна. Някъде около половин час след като се бяхме наредили, пристигна един извънредно любезен майор (до момента той се бе наслаждавал на чистия въздух под козирката, без да даде и намек за някакви служебни задължения), който с широка усмивка обяви, че трябвало да се въоръжим с търпение, защото "системата не работела". Въоръжихме се. Изминаха около 2 часа докато оправят "системата" и още половин за да ни дойде реда. Ако следите хронологията, часът беше 12. Докато сестра ми се редеше, на мен ми се наложи да вкарам колата в пункта за прегледи, за да не пречи на колосалната опашка, събрала се зад нас. Широкият двор се изпълни с автомобили, паркирани на 5 сантиметра един от друг.
Попитах хората на 8-ми канал, където ни бяха насочили, какъв е реда. Казаха, че щом им донесат документите от отдела за молби, те ще почнат да извикват. Да де, ама документи няма-а-а-а! Държавните служители седяха, драпайки се между краката, без да правят нищо особено. Междувременно мина една кола -- не знам как документите й се бяха озовали при техниците -- и се убедих, че десетгодишно дете с малко над средната интелигентност може да свърши работата, която вършеха техниците. Явно тези хора взимат пари за да осветят с фенерче номера на двигателя, да го сравнят с този в документите, след което да се убедят че щом шофьорът натисне спирачката стрелката на стенда отива над 1.5. Не знам дали децата са интелигентни, или техниците са назначени по програма за социална адаптация на хора с мозъчни увреждания, но факт е, че това е всичко, което правят.
Както и да е, документите дойдоха в 12:30, и пристигането им напомни на техниците, че е време за обедна почивка. Навярно задниците им се бяха схванали от два часа и половина седене без работа на тесните и неудобни столове (нали не сте забравили, че "системата" не работеше?), та решиха да похапнат. Заслужената им с тежък труд почивка продължи един час, през който успях да установя, че покрай реката са засадили тополи -- много благоприятно за алергията ми обстоятелство. Почвам да кихам само като си спомня.
Нейсе, започнаха да приемат. Не викаха никого, хората сами се бутаха и си казваха имената. На 5-тата кола ми стана ясно, че ако чакам да ме викнат, ще прекарам рождения си ден там. Качих се във Фиестата и използвайки малките й размери и факта, че онзи зад мен явно си бе намерил книжката в пакет зрънчовци, се вмъкнах в халето. Казах името на сестра ми, и очилатият дядка (много мил човечец, олицетворение на сърдечността, трябваше да го помоля за кичур от косата му за спомен) заяви че нямало документи на това име. Изкарах колата и пак я прекарах на опашката, докато сестра ми отиде да види къде са се загубили пустите му документи.
Междувременно аз отидох при добрия дядо и въпреки протестите му разрових купчината регистрационни бланки. Естествено, намерих тази на сестра ми. Най-отдолу. Попитах го защо ме е излъгал, на което той отговори че не я е видял. На въпроса ми за какво тогава му дават пари, щом е кьорав като прилеп отказа да отговори. Както и да е, качих се в колата и -- напук на изявлението му, че трябвало да чакам да ме повикат -- с мръсна газ я прекарах пред един Мерцедес със сини светлини на радиатора. Абе кой им дава книжки на тия с правителствените коли? Не съм виждал по-вързан човек от шофьора на въпросния Мерцедес. С три маневри зави на място, където нормалните хора могат да обърнат 30-тонен камион.
Както и да е, спрях на стенда за спирачките. Онзи се опита да намекне че не са ме поканили, а в отговор аз го дарих с най-очарователната си усмивка. Докато пробвахме спирачките, дойде по-младият му колега и каза, че номерата на двигателя и шасито не били проверени. Направих се на глух и изкарах Фиестата от халето, съпроводен от крясъците на добрия дядо. Получи се идеално, защото подът на халето е покрит с теракота и гумите изсвириха много зверски. Много ми дожаля за бедния човечец, гледайки го да куцука в огледалото, но аз съм зодия Рак. Много сме добри, но един път ядосаш ли ни, се колебаем единствено как да отмъстим, а не дали да отмъстим изобщо.
Нататък нещата се развиха по-бързо и в крайна сметка в 14:30 -- 6 часа по-късно -- гордо напуснахме района на КАТ. Съвестните служители на службата продължиха напрегнатия си работен ден, преодолявайки безброй несгоди в изпълнение на своята мисия -- да предложат качествено и бързо обслужване на гражданите, осугиряващи парите за заплатите им, с които едвам се изхранват.
История за щуки, сомове и ято зеленоглав...
свободни хора - летеж - ято
отива си лятото, идва есента
свободни хора - летеж - ято
отива си лятото, идва есента
Търсене
За този блог
Гласове: 684
