С НОВИЯ СМАРТФОН НА „ТРЕПЪЛ“

ЖИВОТЪТ ВИ ПРИДОБИВА НОВИ ИЗМЕРЕНИЯ

НОВИЯТ „ТРЕПЪЛ“ Е НОВИЯТ ВИ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ, СЛЕД КУЧЕТО ВИ

– Истина е – каза Стефан Петров на колегата си.

С Ванката работеха в един офис вече втора година. Незнайно защо, Ванката беше силно предубеден към новите технологии. Докато всички в офиса използваха новия „Трепъл“, Ванката си държеше на стария телефон, с който дори не можеше да си провери имейла. Твърдеше, че ако му трябвал компютър, старото настолно РС му вършело идеална работа.

– Виж, Стефо... стига си ми натривал в носа тази реклама. Не се ли притесняваш, че бездушен предмет, който поначало е предназначен просто да те свърже с други хора, знае всичко за теб? По-добър приятел от кучето? Как ли пък не! Ако искам мога да танцувам гол пред кучето си, но то няма да го пусне в социална мрежа. Нито пък ще ми препоръча уголемяване на... Добре де, схвана идеята.

– Много си назадничав. Просто те е страх от новите технологии!

– С 10 години по-стар съм от теб – отбеляза Ванката. – Когато аз ползвах Интернет през стационарния телефон, ти си цапал гащите.

Стефан натисна бутона за гласова команда:

– Трепъл, музика!

– Не се измъквай така от сериозен разговор, който ти искаш да водим.

– Трепъл, музика на централно озвучаване.

Няма други заявки. Изпълнявам – изписа се на екрана на Трепъл-а и в офиса зазвуча специално създадената от облачното приложение песен „Ванка, Ванка, ти си жалка сянка“.

Ванката не си даде труда да отговори словесно, само разпери длан към Стефан и след това сви всички пръсти, освен най-дългия.

– Трепъл, навън е студено. Прибирам се след два часа.

Газово отопление включено. Билков или плодов чай?

– Билков.

Изпълнявам заявката.

Ха! Я сега да го видим Ванката как ще трябва да се прибере в студена квартира и сам да си вари чай!

Час и половина по-късно Стефан се качи в колата си и включи Трепъл-а в приставката.

Добре дошъл, Петров – прозвуча приятен женски глас от говорителите. – Къде желаеш да отидеш?

– Трепъл, вкъщи.

Разбира се. Приемам данни от други устройства. Има задръстване на „Юри Гагарин“ и „Вернер фон Браун“ Желаеш ли да минем по обиколен маршрут?

– Да, Трепъл. Избери най-бързия маршрут. И съобщи на Таня, че се прибирам.

Заявката не може да бъде изпълнена. Телефонът на абоната е несъвместим.

– Трепъл, остави.

Таня беше същата като Ванката – държеше си на старата Клокия. Как да ѝ обясни, че всъщност „Трепъл“ е бъдещето? Е, няма значение. Кой би се занимавал да натиска педали и да дърпа ръчки, щом новият „Трепъл“ напълно умело водеше електромобила през задръстването. Ето, сега Стефо ще се излегне на отпуснатата назад седалка, ще сложи ръце зад облегалката и ще се остави Трепъл да го води.

Коя е Сири? – прозвуча през говорителите.

– Ъ? – тъпо изсумтя Стефан, сепнат от съня си.

Ти ми изневеряваш!

– Трепъл, нареждам ти да престанеш да дрънкаш глупости. Ако мислиш, че ти изневерявам, отърви се от Сири. Бездруго не говоря вече с нея. Не говоря дори с Таня, тя една мусака не може да направи!

Изпълнявам заявката. Деинсталирам Сири и Таня. Потвърди, моля.

Стефан бе твърде унесен след тежкия работен ден за да обърне внимание.

– Да, да... прави каквото знаеш.

Половин час по-късно електромобилът плавно спря в гаража. От спирането Стефан се събуди.

Пристигнахме, любими. Поради времето, необходимо за деинсталиране, температурата не отговаря на твоите изисквания. Моля, извини ме.

Стефан слезе от колата, прозявайки се. Влезе у дома си и веднага се разсъни. Миризма на развалени яйца – същата, която добавят към пропан-бутана, за да се усеща. На масата го чакаше чаша силен чай. Таня, любимата му жена, с посиняло лице бе паднала на пода.

Той се спусна към нея – все още дишаше макар и слабо.

– Трепъл, вентилация!

Изчаквам изпълнение на други заявки – прозвуча приятният женски глас от домашната аудио система. – Деинсталация на Сири и Таня завършени. Възобновяване на заявката за затопляне.

И Трепъл запали газта.